История на читалището

През 1869 г.Васил Левски посещава  гр. Никопол и споделя идея за читалище, като необходимост  в борбата за освобождение и просвещение.

1871г. Полагат се основите на читалище.  Основатели: учителят Симеон Василев и родолюбивите никополчани Никола Кайтазов и свещеника Христо Ламбринов.  Тодор Станчев от гр. Свищов поставя началото на художествената самодейност и е първият библиотекар.  След Освобождението председател на Читалището е Димо Хаджигендов, който е кмет и народен представител. Заслужена почит отдаваме на Пенчо Икономов, който 30 години е председател на Читалището и директор на училището в града.

От 1888 до 1940 г. Читалището издава 22 заглавия местни вестници.

От 1895 г. – 1897 г. в Никопол учителства Васил Коларов. Под негово ръководство се създава ученически хор и се слага началото на театралната самодейност към читалището. До 1997 г. Читалището носи неговото име.

1928 г. се открива кино – желана културна придобивка.

През 1968 година е направена първата копка за новата читалищна сграда. Читалище „Васил Коларов” става носител на орден „Кирил и Методий”.

1997 г. читалището променя името си на „Напредък 1871” .

През 1871 година се полагат основите на Читалище Напредък. Основатели са учителят Симеон Василев, свещеникът Христо Ламбринов и никополчанинът Никола Кайтазов. Възникнало в годините на робство, преминало през превратностите на времето, вече 155 години то внася красота и разнообразие в културния живот на града  ни. Тук, където преди 375 години Филип Станиславов написа първата българска печатна книга, любовта към словото, музиката, изобразително изкуство, театърът са живи.  

В началото бе… училището, защото преди да се появи читалището, трябва образование. Само образовани хора имат потребност и възможност да се занимават с култура, да създават тази самобитна и неповторима форма на разпространяване и съхранение на духовните ценности , наречена читалище. 

Читалището! …

Този фенонемен е само български, културите на другите народи са лишени от неговото обаяние. Нямат тази институция, озарена от толкова много звуци и багри, пръскаща светлина – светлината на книгите, на песните и танците, на словото.

Всеки на този свят идва отнякъде, но българинът идва и от едно читалище, от едно театро, от една библиотека, от една сцена и претъпкан салон.